До фонтана

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Точно до фонтана се намираха няколко пейки, на които хората посядаха за да погледат величествената гледка издигаща се пред тях.

Брой мнения : 16 Join date : 19.06.2011

Едно от любимите ми места. Във всеки град, във всяка държава, навсякъде, където имаше фонтани, мястото бе обявено от мен за мое любимо. Водата бе толкова спокойна, сипеща се умерено от въздуха към басейнчето. Лишена от всякакви грижи, тревоги, чувства. Едно от най-спокойните действия според мен бе точно това - падането на водата от фонтаните. При моретата и океаните бе друго. Понякога водите бяха много тихи, но имаше и бури. Големите водни басейни ми напомняха на безкрайността. Като какво е да живееш вечно. Дори в книгите не се споменаваха толкова стари вампири. Но океана, виж той не си е мърдал от мястото още от сътворението. Харесваше ми да чета гръцки митове и легенди. Всяко едно същество, неодушевено и одушевено си имаше собствено име. Всяко бе изключително важно за продължаването на живота и на всяко бе отдадено необходимото внимание. Беше възхитително, как поетите от тогавашните времена пресъздаваха всичко достатъчно описателно само с думи. Оттам се зароди и любовта ми към историческите филми. Разбира се бях разочарована, когато сюжена на филмите се различаваше от този в книгите. Особен пример за това бе филма "Троя" с Орландо Блум и Брад Пит. Бях толкова влюбена в бързо пламналата любов между Брезеида и Ахил, бях се влюбила и в характера на Ахил, кое момиче не си мечтае да бъде защитавано от един от най-силните мъже на земята (а Брад Пит беше и толкова секси във филма), за това ми бе изключително неприятно, когато още докато даваха надписите на филма се разрових из една стара книга с митове и разбрах истината. Е, този път, Омир не бе описал всичко толкова подробно, колкото бе във филма.
Нима наистина бе толкова трудно да се влюбиш в правилния мъж? Не можех да си го обясня, най-вече защото не се бях влюбвала досега, но и да го бях направила не си го признавах пред себе си, нямаше и да го направя!
Та заразлика от фонтаните, океаните пресъздаваха всяко чувство, всяка емоция, която може да бъде изпитана от човек. Водите бяха тихи, но непроницаеми, от там предполагам идваше и поговорката "Тихите води са най-дълбоки". Но също така и по време на буря човек можеше да се чуди с кое чувство да сравни няколкометровите вълнения - омразя, ревност, гняв, болка, отмъщение.
Така замислена сладоледът в ръката ми беше започнал да се разтапя. Добре че си го поръчах в пластмасова кофичка. Беше и достатъчно горещо, та да се разтече по целите ми ръце, ако бе във вафлена фунийка или от тези с вкус на карамел.

Заглавие: Re: До фонтана Сря Юни 22, 2011 8:29 pm

Веднага щом се събудих,отвесих пердетата в стаята ми и слънчевите лъчи огряха лицето ми.Присторих леко очи и отворих прозорецът.Надвесих се над него и видях влизащите и излизащите хора от хотела.После отново вдигнах погледът си към слънцето.Да,беше един прекрасен топъл ден!Отдръпнах се от прозорецът и бързо отидох в банята.Измих зъбите си и лицето си.След това застанах пред гардеробната.Изваждах закачал след закачалка,като оглеждах дрехите на който бяха окачени.Дълго мислих и реших да се облека така.Щом се облякох,бързо излязох от стаята ми,като затворих вратата след себе си.Минах покрай стаята на Джеръми и Блеър,който очевидно още спяха.Е това си беше разбираемо!Все пак беше седем часът.Слязох и отидох в кухнята,а там ме чакаха току що готови гофрети.Бързо взех чинията и отидох в трапезарията.Наядох се и бързо оставих чинията в миялната,а след това се насочих към асансьора.След минути бях в фоайето,като бързо минах покрай рецепцията и излязох отвън.Извадих от чантата си едни слънчеви очила и бързо ги сложих.Чудех се къде да отида..Винаги знаех,но днес,днес,нямах си и на представа.Може би по магазините..D&G..Gucci.Оу,да..определено си умирах да ги посетя,но не.Днес просто исках да се поразходя.Бързо излязох от двора на хотела.И се запътих на някъде.Извадих телефона си и започнах да си ръчкам нещо по него.Не исках да се разхождам сама,но кой да викна?Имах толкова номера в телефона,а не знаех кой да викна!Вървях напред,докато се най - после се усетих,че съм стигнала до фонтана.Да,той беше прекрасен!Толкова успокояваш!Да гледаш как водата пада равномерно в басейнчето и то в толкова горещ ден.Направо ти се иска да скочиш в него!Загледах се в шуртящата вода и изведнъж забелязах познато лице.Да,това беше Лекси!Не бях се чувала с нея от седмица.Отидох при нея,но явно тя беше се отнесла на някъде.Размахах ръка пред лицето й и казах:
- Ехо,Лекси..земята вика Лекси. - Засмях се леко и я погледна.
Кой знаеше за какво си мислеше..винаги беше отнесена в мисли!Прегърнах я и казах:
- Как си? - Повдигнах вежда и след малко допълних:
- Оуу..сладоледът ти се разтапя. - Засмях се леко и погледнах към сладоледа й.
Макар и да беше топло,все пак за седем и половина часът си беше леко хладничко!