Апартамента на сем.Уаят

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Хол/Кухня/Трапезария
Апартамента на сем.Уаят Elegant-living-room-kitchen

Баня и тоалетна
Апартамента на сем.Уаят Bathroom1

Спалнята на Мариса
Апартамента на сем.Уаят White-bedroom-design.1jpg

Спалнята на Бруклин
Апартамента на сем.Уаят Modern-lighting-ideas-romantic-red-in-the-bedroom

Спалнята на Крис
Апартамента на сем.Уаят Contemporary-Bedroom-Library-Design-from-Presotto

Банята на близнаците
Апартамента на сем.Уаят Double-bathroom-vanity

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Паркирах колата пред сградата, а след това слязох от нея и изкара Лекси от задната седалка. Кая също слезе, а след като заключих колата тръгнахме нагоре.
Мразех пътя от Бруклин до плажа, но в интерес на истината мразех този до гимназията повече, от време на време се опитвах да пропускам уморителното и дълго пътуването до Ъпър Ийст Сайд, като изобщо не ходя на училище, но ми беше доста трудно имайки предвид желанието на Бруклин просто да ходи на училище всеки ден. Да се чуди човек как можеше да сме близнаци и да сме толкова различни в същото време, като изключим голямата разлика в пола, разбира се.
Отключих вратата на апартамента и първата ми работа беше да заведа Лекси на терасата, където тя побърза да се настани в "леглото си" прозявайки се от умора. Е, сега щеше да спи, но по-късно я очакваше дълга баня, понеже цялата беше в пясък.
- Заповядай. - подканих Кая, като в същото време се огледах. - Съжалявам за бъркотията, но майка ми е в командировка и явно тя е единствената жена в къщата, която се сеща да чисти. - добавих последното по-силно за да може и Бруклин да ме чуе, а след няма и минута тя се подаде пред нас излизайки от стаята си.
- Да бе, сякаш ще тръгна да ти чистя кочината. - извъртя очи и в момента, в който забеляза Кая до мен изпищя леко. - Кая! - прегърна я, а аз отстъпих с една крачка от тях за да предотвратя възможността да бъда наранен покрай цялото прегръщане и подскачане, което очаквах. - Върнала си се! Онзи ден питах Крис дали сте се чували, беше ми любопитно кога ще се върнеш. - из чурулика сестра ми.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Слязохме от колата и се запътихме към апартамента. Обичах го това място пък и имах хубави спомени тук, а като се сетя, че не бях идвала отдавна. В момента само се радвах, че пристигнах жива и здрава и колата също беше доста здрава, което си беше учудващо. След минута вече бяхме вътре, а аз оставих нещата си в стаята на Крис и когато излязох Бруклин се метна на врата ми. Всъщност не знаех, че сме чак такива приятелки и чак по-такъв начин изразяваше любовта си, а като се има впредвид, че с Крис са близнаци той въобще не проявяваше чак такава любов. Зарадвах и се и също я прегърнах. Физиономията на Крис обаче беше доста интересна ,може би, заради отговора на сестра му сега просто трябваше сам да си изчисти нещата и бъркотията.
-Ами да върнах се! Ето ме тук съм и аз се радвам да те видя. - усмихнах се и седнах на един стол, на който Крис не беше разхвърлял нещата си.Сетих се, че бях взела по един доста интересен подарък за нея и Крис. След всяко пътуване им носех по един подарък на тях и на Челси. Отидох до стаята на Крис и взех чантата си от където извадих една кутийка за бижута . Това беше подаръка за Бруклин. Знаех, че харесва такива неща, нищо, че стаята и беше пълна с такива кутии всичките бяха препълнени. Загледах се и видях, че се е нагласила за някъде.
- А ти на къде така ? - попитах аз и се обърнах към Крис за секунда след това върнах погледа си на нея.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Едва когато Кая попита сестра ми за къде се е нагласила осъзнах, че се е наконтила и дори е с чантата си на рамо. Пред това изобщо не бях обърнал внимание на тази хич не малка подробност и сега изведнъж доста ме заинтересува.
Много хора смятат, че съм свръх предпазлив щом става дума за сестра ми и не грешаха. Обичах да следя какво прави, къде отива и с кого, по този начин успявам да я държа настрана от проблемите, макар тя да беше толкова затворена личност, че да се случваше два пъти в месеца да излезе някъде. Сега обаче се беше появило едно мистериозно момче в живота й и беше започнала да хайманосва оста по-често.
- Къде си тръгнала? - попитах я, а тя скръсти ръце и ме погледна с онзи неин поглед, който всъщност и аз имах и доста често използвах. Сякаш ми казваше, да не й се бъркам, което нямаше как да стане...очевидно.
- Не е твоя работа, Кристофър. - отвърна ми тя и настани по-добре чантичката си на рамото, а след това отново се обърна към Кая. - Е, радвам се, че се видяхме, но мисля да тръгвам, защото ме чакат. Оставам ви вас гълъбчета да си се нарадвате един на друг. - намига й и тръгна към вратата.
- При Лео ли отиваш? - попитах като тръгнах след нея, а тя се завъртя рязко към мен с леко отворена от изненада уста, защото със сигурност не очакваше да знам името на мистериозното момче, с което излизаше, но беше пределно ясно, че ще го намеря кой е и го направих.
- Ужасен си! - поклати глава и излезе тряскайки вратата след себе си.
Извъртях очи и се обърнах към Кая като й се усмихнах и тръгнах към нея, с Бруклин щях да се разправям по-късно, сега нямаше особено значение пък и нямаше как да стане след като напусна апартамента по нейния любим начин - с гръм и трясък, сякаш всички са й криви.
- Искаш ли нещо за пиене? - попитах Кая като се спрях до нея.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Понякога просто не можех да разбера защо и се месеше толкова много. Та тя вече беше голяма и при това преди беше толкова затворена. Трябваше да се радва, че излиза и, че си има примерно приятел, а не да и се кара, но за това щях да го смъмря по-късно. Не, че беше моя работа, но трябваше някой да се опита да и помогне Крис се държеше с нея като с дете, а тя определено не беше. Добре, че нямах по-голям брат, който да се държи с мен така, та аз щях да откача. Не знаех как Бруклин издържа на това.
-Трябва да се успокоиш нали знаеш. - казах аз и се усмихнах след това се настаних на дивана и хвърлих чантата си нанякъде. После щях да я търся, но сега имаше време. - Нали знаеш, че тя е вече голяма и може да излиза с когото си поиска. - В момента не трябваше да му давам точно аз акъл при положение, че знаеше какво съм правила пък и бях с една година по-малка от тях.Трябваше да спра да давам съвети затова за секунда замълчах и се сетих, че той преди малко ми зададе въпрос.
-Ммм... Все още ли криеш бутилки с алкохол в стаята си. - казах аз и се запътих натам. Може би, вече ги държеше в хладилника, но се съмнявах при положение, че майка му въобще не би разрешила това.Влязох в стаята и отворих шкафа, а пред мен бяха наредени няколко бутилки с някакъв алкохол. Отидох и взех две чаши. Налях и дадох едната на него след това оставих бутилката на същото място.
- Защо ли не можеш да ме изненадаш. - казах аз и се засмях леко. отпих от чашата и отново седнах на дивана. - Предполагам майка ти все още не знае за алкохола в стаята ти ? - попитах и направих някаква странна гримаса.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Кая не беше единствената, която ми даваше съвети да спра да се държа така със сестра си да й дам малко свобода, но бях прекалено привързан и закрилнически настроен към нея за да й дам да прави каквото си иска без да знам. Достатъчно беше, че с мама не се разбираха и почти не си говореха, не исках да спре да споделя и с мен когато има някакви проблеми.
Проследих с поглед Кая докато отиде да се самообслужи с алкохола в стаята ми и внимателно погледнах от коя бутилка сипа. Моя алкохол беше буквално смъртоносен, имайки предвид, че беше смесица от няколко различни в една бутилка...всичките бутилка бяха с подобно съдържание, което правеше алкохола мек, но изключително силен.
- Внимавай с това. - казах й. - Няма да се усетиш кога те е ударило в главата. - засмях се и отпих от чашата си, а след това я оставих на масата и седнах до Кая на дивана като сложих едната си ръка на облегалката като по този начин се завъртях към русокоската.
Хванах кичур от косата й и го завъртях между пръстите си, а след това го прибрах зад ухото й. Ако някой можеше да ни види отстрани би казал, че сме имали връзка или дори, че в момента имаме, но не беше така и двамата си го знаехме. Както вече бях споменал, Кая ме познаваше много добре и беше наясно, че не ставам за сериозни връзки и бях готов да се отдръпна от нея веднага щом тя реши, че търси нещо сериозно и просто щях да й направя път да го търси, защото малка беше вероятността, точно аз да съм човека за нея. Всъщност беше нулева, така де аз си бях кретен от класа.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Леко се отдръпнах и станах от дивана. Отидох до уредбата, която така като гледах беше чисто нова, а и Крис се канеше отдавна да си вземе нова. Пуснах някакъв диск и усилих музиката. Не ми пукаше, че има съседи пък и те бяха свикнали със сигурност. Хванах го за тениската и го придърпах бавно към себе си. Да се надявам, че сестра му не беше забравила нещо и нямаше намерение да се връща, защото ситуацията щеше да е доста интересна, а на нея и се случваше доста често да забравя някакви ненужни неща.Завъртях се около него и се засмях, и отново отпих от чашата, а след това я оставих на масата. Определено алкохола беше доста силен и добре, че майка му беше в командировка...
-От къде знаеш, че не искам точно това. - отговорих на думите му от преди малко. Интересното в момента беше, че не ни се случваше за първи път, а и играехме тази игра от доста време. А и нямаше никакви правила е имаше едно, но то не беше кой знае колко важно просто гласеше "без обзвъзрване", а на мен това ми харесваше ама много.
-В момента определено се убедих, че съм липсвала повече на теб отколкото на сестра ти миличък. - засмях се леко след това погледнах към него.Много добре знаех, че мразеше да го наричам така, но това беше и причината да го правя.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Побиха ме тръпки от това "миличък" по простата причина, че наистина страшно много мразех да го използва, а тя го правеше при всеки удобен случай само и само да ме дразни, като разбита се успяваше да го направи. Сега осъзнавах, че с Кая ми беше най-дългата връзка, по простата причина, че дори не беше връзка. Беше просто едно от онези приятелства с облаги и определено боготворя човека, който ги беше измислил, защото си беше направо Бог. Пък и нямаше кого да лъжа, втора като Кая нямаше да се намери имайки предвид, че ми беше приятелка и в същото време получавах облаги, въпроса беше в кой момент точно тя щеше да се осъзнае и да се отдръпне от мен, не за друго, а за нейно собствено добро.
- Така ли? И с какво се обеди в това? - попитах я като я хванах малко над лакътя и я дръпнах към себе си слагайки другата си ръка на кръста й, притискайки я по-близо до тялото си.
Ето това си беше чист отговор, но не е като да не беше нещо, което тя самата да иска. Искаше го, познавах я твърде добре за да мога да го потвърдя, освен това и двамата си мислехме едно и също нещо още от самото начало когато се видяхме на плажа. Обеден съм, в края на краищата моя мъжки инстинкт не беше подвеждал до сега и едва ли скоро щеше да започне да го прави.
- Сякаш ще кажеш, че аз не съм ти липсвал? - повдигнах вежда и се усмихнах леко като прокарах пръсти по врата й.
Играта едва сега започваше, а имайки предвид колко упорити бяхме и двамата щяхме да играем докато единия не се пречупи. Определено можеше да ни се признае, че ни бива в това.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Той ме придърпа към себе си и тялото ми беше като залепено за неговото.Леко отместих главата си назад и прехвърлих косата си от едната страна.Завъртях се отново около него и обвих отново ръцете си около врата му.Май и двамата нямаше да се предадем скоро.Знаех, че го иска, но първо щяхме да поиграем преди да си получи подаръка.
-Нали знаеш,че имаше доста момчета покрай мен в Лас Вегас. - казах тихо и закачливо аз и на лицето ми се изписа онази самоуверена усмивка, която владеех доста добре даже прекалено добре.Можех да скрия всичко под нея дори когато бях несигурна я използвах.Завъртях се отново около него в такт с музиката и взех чашата си и отпих отново.Определено този алкохол нямаше да ни подейства добре. - Всъщност няколко момчета заменяха присъствието ти, но мога да призная, че не им се получи. - отново се засмях и погледнах миловидно към него след това го придърпах отново към себе си, а чашата все още стоеше в ръката ми.Махнах тениската, която бях облякла и останах само по-бански.Крис все още стоеше така да се каже изумен.
-Съжалявам...Прекалено ми е горещо. - отново се засмях.Днес определено усмивката не слизаше от лицето ми и това беше хубаво сега не трябваше да мисля какво ще бъде като се прибера.По-скоро мислех какво ще се случи ако остана тук.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Разбира се дразненето продължаваше с пълна сила и както вече бях установил никой от нас нямаше да се откаже много лесно, въпреки че бях обеден, че и тя иска да преминем към основната част не по-малко от мен.
Усмихнах се малко самодоволно когато Кая си захвърли блузката настрани и я огледах от главата до петите прехапвайки крайчето на долната си устна.
- Разбира се, че ти е горещо, то покрай мен друго няма да стане. - свих рамене и хванах ръката й, а след това я завъртях, което по-скоро беше за някой бавен танц, а не за музиката, която звучеше в момента от уредбата, но кой мислеше за ритъма точно сега, когато съвсем различни неща бяха поставени на масата и съвсем други желания играеха между нас.
Придърпах отново Кая към себе си и сложих ръка на лицето й докато я гледах право в очите. Отлично знаех как моите очи са й слабост, не само заради цвета, ами и по принцип, точно заради това знаех, че сега трябва да ги използвам. Просто самия ми поглед щеше да свърши достатъчна работа.
- Ако толкова искаш да се разсъбличаш можеше да въртнем един гол покер. Поне щях да разбера дали си научила нещо друго в Лас Вегас. - засмях се леко и се приближих към устните й като само ги докоснах със своите без да й позволя да ме целуне, макар че беше ясно, че и аз го искам. В крайна сметка обаче в момента прости си "играехме" на това кой щеше да се предаде пръв и определено нямах намерение да бъда аз.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Определено ми харесваше накъде отиваха нещата, но нямах намерение аз да съм тази, която ще се предаде.Пък и само още малко и той нямаше да се сдържи.Просто го познавах и той винаги правеше така.Това за покера беше добра идея, но щяхме да го изпробваме следващия път.
-Ами като имаш такова желание ако искаш мога да махна и нещо друго. - казах аз и на лицето ми се изписа онази самодоволна физиономия, която наподобяваше нещо и на усмивка.Леко посегнах да развържа горнището на банския си, а очите на Крис щяха да изкочат всеки момент.Засмях се и поставих ръката си около врата му.
-Това ще го оставим за по-късно.- засмях се.Явно си беше помислил,че ще го махна, но от мен всичко можеше да се очаква.Взех чашата си, а тя определено беше празна.Оставих я отново на масата и направо взех бутилката, която беше доста отдалечена от мен.Определено алкохола, който Крис правеше бе доста интересен и силен.Винаги съм му казвала,че става за барман това му се отдаваше.Е и други неща, които сега май не трябваше да споменавам.Погледнах към него и леко повдигнах едната си вежда въпросително.
-А на теб не ти ли е горещо? - попитах аз и отново се завъртях около него скоро можеше и да ми се завие свят, но засега нямаше такава опасност.Приближих се към него и прехапах долната си устна.Реших да му помогна да махне тениската си, която в момента никак не ми допадаше.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Кая определено играеше нечестно, но така или иначе в играта, която бяхме започнали не присъстваше абсолютно нищо, което може да се определи с понятието "честно" или пък дори с "правилно". При нас определено нямаше правила що ставаше въпрос до "връзката ни" без обвързване и редовните ни игри когато бяхме сами...пък и не само тогава. Общо взето с нея бяхме поемали големи рискове от време на време, но пък...млади сме, нали трябва да се забавляваме и да живеем за мига, ние точно това и правехме...през повечето време.
Сега, играта ни определено загрубяваше и само се очакваше големия момент, в който някой от нас щеше да се опари. Това в повечето случаи бях аз, но пък от известно време насам си бях изградил доста голямо търпение, което нямах намерение да разруша точно сега колкото и да си струваше само заради вида на Кая и това, което тепърва предстоеше.
- Не ми е само горещо. - отговорих й след като тя ми "помогна" да си съблека тениската и я захвърли някъде настрани при своята.
Точното определение на ситуацията можеше да се назове с баналния израз "да падат дрехи и задръжки", но замисляйки се при нас с Кая задръжките отдавна бяха захвърлени и оставаше само дрехите да паднат, а в интерес на истината скоро време и от тях нямаше да има след както и от много други неща. Единственото, което ме притесняваше бе скоростта, с която Кая пресушаваше бутилката със съмнително смъртоносния ми алкохол, който бях сътворил в бара където работех три пъти в седмицата.
- По-полека, моето момиче, не искам да припаднеш точно преди коронната част. - казах й като й взех бутилката и я оставих на масата.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Мразех когато започнеше да ми прави забележки или да ми дава съвети. Просто обичах да се забавлявам и това вой го знаеше пределно ясно. Оставих бутилката за секунда, но в момента, в който той се обърна тя отново беше в ръката ми и отпивах от нея. След секунда я оставих отново, но не защото той ми беше казал, а защото аз бях решила така. Придърпах го към себе си и леко докоснах устните си до неговите, а след това се обърнах с гръб и затанцувах около него. Да се надявах, че никой нямаше да се появи тук в скоро време, защото вече ми се бе случвало веднъж и не исках това да се повтори. Просто не обичах когато ме хващаха в подобни ситуации, а от скоро им беше станало като навик. Въпреки, че на няколко пъти и Крис ме беше виждал така, но от него никога не бих се притеснявала. Леко погалих лицето му с ръка и се усмихнах, а след това просто го придърпах към себе си. В момента просто алкохола говореше вместо мен.Устните ми се впиха в неговите и след секунда бях обвила ръцете си около врата му и го целувах жадно. Той много добре знаеше, че в момента просто играя една игра, която бяхме започнали отдавна и определено скоро тя нямаше да има край или поне така мислех. Всичко зависеше от двама ни и разбира се от това как щяха да се стекат обстоятелствата.
-Знаеш, че припадането никога не влиза в плановете ми. - казах тихо аз и отново затанцувах. Обичах да танцувам, а и ми се отдаваше.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Почти бях забравил как ми въздействаше Кая и по колко различни начини можеше да го направи. Разбира се в момента влагах цялата си сила в това да се държа и да не издам нито за миг, че съм готов да се поддам на игричите й, защото много добре знаех, че тя очакваше именно това. Аз обаче нямах никакво намерение да се предам и да й покажа каквато и да е била слабост, нито сега, нито никога. Нямаше да се предам докато тя самата не падне в ръцете ми, колкото и грубичко да звучеше това.
Оставих я за момент да си мисли, че води парада, но след целувката някак незаинтересовано си взех чашата и отпих от нея. Нямаше да си сваля гарда скоро и бях наясно, че Кая го знае, въпреки това тя беше момиче и това колко скрити коза имаше в ръкава си ме притесняваше повече от сегашните й опити да ме пречупи още в началото на играта, която всъщност играем още със самото ни запознанство.
Факта, че ме познаваше твърде добре, не играеше много добра роля в закачката ни в момента, но пък можех да се опитам да преглътна факта, че Кая знае всеки възможен начин, по който да ме накара да се предам. Това, което обаче не знаеше, е че откакто започна да отсъства доста неща се бяха променили и едно от тях бе именно волята ми и желанието ми да победя. Сегашното ми желание беше да я пречупя преди аз самия да съм се предал и да изляза като губещ от малката ни игричка.
Проследих я с поглед и когато беше с гръб към мен се възползвах от ситуацията и малко по грубичко я избутах до стената. Прокарах ръка по бедрото й и отместих русата й коса от врата й раменете, само за да я целуна няколко пъти там.
- То може и да не ти влиза в плановете, но няма да се усетиш кога ще припаднеш. Дали от алкохола или нещо друго, вече е отделен въпрос. - прошепнах до устните й и я целунах за кратко, а след това се отдръпнах и отдалечих към масата, за да си взема чашата.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Беше толкова самоуверен. Може би, това беше нещото, което толкова харесвах в него и затова бяхме приятели и дори нещо повече, но това в момента бяха просто едни незначителни подробности. Обичах когато се държеше така въпреки, че в крайна сметка винаги попадаше в капана ми колкото и да се опитваше да не го направи. Винаги имах по-някой скрит коз в ръкава си и го вадех в точния момент, който в момента все още не беше настъпил. Знаех, че няма да се предаде толкова лесно, но и аз нямаше да го сторя.Бях прекалено голям инат за да го направя въпреки, че алкохола ми въздействаше странно, но не само на мен. Е факт беше, че Крис трудно се поддаваше под алкохолната наслада.
-Миличък, внимавай ти да не припаднеш, но съм сигурна, че алкохола няма да е причината. - беше такъв оптимист винаги си мислеше, че ще победи, а в крайна сметка аз излизах победителката.Крайния ефект беше един и същ и всичко свършваше по един и същ начин независимо от победителя. Така де всичко свърваше в леглото колкото и грубо да звучеше .За секунда чух как телефона ми изписука. Отдалечих се от Крис и погледнах..
Ах... Тази Клюкарка... Отново бях в този блог.Нямаше отърване от нея... Все едно тя не правеше такива неща.. Както и да е ... Хвърлих телефона настрани и реших да не казвам на Кристофър за това.Знаех колко се ядосва всеки път, а и не исках да развалям всичко. Приближих се до него.
-Е не сме свършили нали ? - попитах аз и се засмях.Може би, защото въпросът ми звучеше прекалено странно.

» Кристофър Матю Уаят
» Бруклин Миранда Уаят