Плажa

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

На дали имаше начин живота наоколо да стане още по-скучен и еднообразен. Разбира се, едва ли трябваше да предизвиквам съдбата с подобни мисли, но честно казано ми се искаше да видя на къде по-скучно можеше да го направи. Естествено, ако не си направя сам нещо интересно, нямаше как да раздвижа скучното ежедневие, но някак си се чувствах...изчерпан от към глупости и простотии или просто бях прекалено пораснал за тях...Нее, нямаше начин да е второто!
Тръгнах бавно надолу по плажа като предварително пуснах Лекси да тича пред мен. Горкото животно вече започваше да изтерясва в малкия апартамент вкъщи и в момента се чувстваше във вихъра си и определено се възползваше от възможността да тича свободно по плажа.
- Лекси, тук момиче... - извиках я, пък тя само за секунда се закова на място и се обърна към мен, обмисляйки дали да тръгне, а след това се засили като езикът й започна да се движи пет метра зад нея.
Засмях се когато ме събори на земята и я почесах за малко зад ушите, преди тя отново да побегне към водата.
Седнах на пясъка и прокарах ръка през косата си загледан в нищото, което в момента ми се струваше страшно интересно.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Тъкмо се бях върнала от поредното пътешествие, на което родителите ми ме бяха пратили. Не можех да разбера толкова много ли искаха да се отърват от мен, че всеки месец ме пращаха някъде. Смятах скоро да ги накарам това да приключи. Взех си душ и облякох новият си бански. Сложих някаква широка тениска отгоре колкото да не съм само по бански и тръгнах към плажа.Днес определено щях да си почина и да се отпусна. Днес беше моят ден и не смятах да го пропилея. Току виж решили да ме пратят някъде утре. Стигнах до плажа и се огледах. Нямаше почти никои, а това беше добре нямаше да ме притесняват някакви хора. Сложих кърпата си и съблякох тениската като я оставих някъде настрани. В този момент видях как някакво куче се бе засилило към мен и за малко да ме повали на пясъка.Е това вече не ми се бе случвало.Цялата бях в пясък въпреки, че това беше нормално все пак бяхме на плажа. На няколко метра стоеше собственика му. Оставих си нещата и тръгнах към него.
-Хей, някой не ви ли е казвал да не си пускате ненормалното куче на плажа. - казах ядосано аз и погледнах към него, а той все още стоеше с гръб към мен. В момента, в който се обърна видях, че това е Крис.
-Кристофър? - казах аз и се засмях леко след това се метнах на врата му. - Леле колко се радвам да те видя тук.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Продължавах да си гледам в нищото, захласнат от това толкова интересно действие, когато чух женски глас. Разбира се и без да се обръщам можех да кажа, че момичето беше ядосано и ми се наложи да събера цялата си сила в това да не отвърна на съскащото й мрънкане. В края на краищата Лекси беше куче, нищо не можех да направя като иска да тича свободно. Пък и тя беше толкова сладко и игриво животно, и муха не можеше да нарани, какво оставаше за човек.
-Кристофър? - погледнах нагоре когато чух името си и останах доста изненадан да видя точно Кая и точно сега. Явно съдбата беше решила да ми се усмихне и да ми доведе ангел спасител, какъвто ми се явяваше русокоската сега имайки предвид, че търсех разнообразие.
- Аз също, но какво правиш тук? - попитах я когато отделих ръцете си от кръста й, а тя най-накрая ме освободи от своята задушаваща прегръдка. - Мислех, че си отново на някоя ваканция, къде беше този път? Париж, Маями? - засмях се и поклатих глава.
Родителите й имаха странния навик да я пращат насам, натам, а тя не спираше да се оплаква от това, човек да й се не начуди. Мен да имаше кой да ме прати някъде на дълга разточителна ваканция, хич нямаше да упорствам и да се оплаквам.
Но разбира се, аз трябваше кротко да си седя тук опитвайки се всеки ден да разнообразя скуката с някоя друго глупост, от която по странен начин накрая Бруклин ме изкарваше. Разбира се това не отбягваше на майка ми, която полудяваше всеки път щом й се наложи да отиде при директорката или случайно да ме изкара от затвора след една нощ там.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Явно нямаше да стоя самичка на плажа днес. Пък и Крис си беше доста добра компания като се имаше напредвид какви щуротии бяхме правили преди, но това си е друга тема.Явно си беше взел куче или просто аз не бях виждала това. Пък и нали се знам каква любителка на животните съм по-добре, че не го бях виждала.
-Ами според теб какво мога да правя тук. Почивам си от родителите ми и техните постоянни караници и глупости. - седнах до него на пясъка и се загледах в далечината. - Всъщност точно преди малко се върнах от поредното място. Нямам търпение да се изнеса от тази къща и да живея сама. - отново бях почнала с моето оплакване.Май трябваше малко да се поуспокоя и да гледам по-позитивно на нещата и на всичко случващо се. Всъщност даже не бях отговорила на въпроса му, толкова се бях отплеснала с моето мрънкане.
-Бях в Лас Вегас представяш ли си в Лас Вегас... Е не трябва да се оплаквам все пак беше по-добре от миналия път. - засмях се и погледнах към него. Май трябваше да престана да говоря само за себе си. Не го бях виждала от няколко седмици, а ми се струваше толкова променен .
-Хайде разказвай какво става с теб не съм те виждала от доста време. Все нещо интересно трябва да има. - отново се засмях и леко го бутнах към пясъка.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Да, определено от време на време завиждах на Кая за това, че родителите й я пращаха къде ли не по света, но честно казано не можех да си представя какво й е при постоянните им караници и неспирните скандали. Със сигурност нямаше да забравя колко пъти се е промъквала вечер за да се махне от тях и колко пъти именно аз бях човека, който й прави компания докато стане време да се прибере и да направи всичко така сякаш никога не е излизала. Много често си мислех, че родителите й просто се правят, че не забелязват как я няма в стаята й, но честно казано едва ли беше така, покрай скандалите им пропускаха много неща и едно от тях беше, че Кая е пораснала и отдавна може да взима решения без тяхната намеса. За щастие поне моята майка ме беше оставила на произвола на съдбата, може би заради факта, че бях от типа "неуправляеми" и колкото и да й се искаше нямаше начин да ме върже вкъщи, освен ако не го направи с каишката на Лекси, но и това нямаше да ме задържи.
- Лас Вегас значи? - попитах я и кимнах няколко пъти. - И не можа да ми се обадиш нито веднъж да ми кажеш, можеш да литна да ти правя компания. - засмях се и я побутнах леко повдигайки вежда многозначително малко преди тя да ме събори в пясъка.
- При мен няма нищо. Ама като ти казвам нищо, значи е наистина нищо. - поклатих отчаяно глава и се изправих. - Пълна скука, да се чуди човек как не съм изтъпял вече. - изпухтях и я погледнах. Бях забравил какво беше онова желание за някой твой близък да се появи от нищото, пък нямаше кого да излъжа - с Кая винаги сме били по-близки приятели...кхъм, приятели.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Нямаше смисъл да продължавам да говоря за родители ми и да се оплаквам, защото Крис ги познаваше прекалено добре и знаеше какво съм преживяла, но това си беше друг въпрос. Не знам защо, но винаги когато ми трябваше помощ или просто компания той беше там или просто се оказваше на правилното място.Едва ли ме преследваше просто по-някаква случайност беше там.
- Не ти вярвам. Как може точно покрай теб да няма нещо интересно. Това е нечувано. - засмях се и станах от пясъка.Просто не можех да повярвам, че не се е случило нещо. Или не са го вкарали пак в затвора за някоя друга вечер. - И искаш да ми кажеш, че за толкова време не си се сбил, не са те вкарали в затвора, а може би не си разбил някое друго женско сърце. Това е просто рекорд. - засмях се и погледнах към него, а той ме гледаше с онзи заплашителен поглед, който мен толкова ме разсмиваше.
-Хайде да се разходим по плажа. - погледнах го умолително и взех нещата си като преметнах тениската си нанякъде и отново погледнах към него. Знаех, че ще с съгласи все пак на мен не можеше да ми отказва и това го знаеше добре.
Тръгнах нанякъде по плажа, а той стоеше все още на същото място.
-Е идваш ли? - извиках леко аз и се засмях отново.Денят ми ставаше все по-интересен.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Страничен наблюдател би казал, че се връзвам на акъла на Кая и търча след нея както Лекси тичаше след мен, но реално погледнато щеше да е далеч от истината. Кая беше онова момиче, което не беше най-добрата ми приятелка от детството, както е Елена, а момичето което винаги се оказва на точното място в точното време когато имам нужда от компания за някоя глупост или просто от човек за приятен и необвързващ разговор. Освен това за разлика от всички други момичета, Кая ме познаваше достатъчно добре за да знае, че не съм момче за сериозна връзка и определено не очакваше това от мен. В края на краищата мен трудно някой можеше да ме хване за нещо сериозно.
Поклатих леко глава и се изправих.
- Лекси? - извиках и се огледах за кучето, което секунда по-късно дотърча вир вода мокро до мен и се изтръска за да може всяка възможна капчица да се окаже върху мен. - Да, браво. Страхотна си. - изпуфтях и сложих каишката й, а след това тръгнах след Кая, която се беше спряла да ме изчака.
- Добре, признавам си. - подхванах. - Прекарах една вечер в затвора, но то беше безобидно. Уцелих един от онези магазини за алкохол, в които искат 21 години. - извъртях очи. - Разбира се аз не се съгласих с това и реших да си "взема" една бутилка, а продавача взе че извика полиция. - добавих и издишах бавно клатейки разочаровано глава. - Общо взето това беше, също и че се забърках с едно момиче, което беше голяяяяма грешка. - засмях се и я погледнах.
- Сега е твой ред да ми кажеш какво стана във Вегас?

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Като се замисля, че за един момент му повярвах, че не е правил наистина нищо, но сега като се замисля това просто нямаше как да се случи все пак ... Все пак това си беше той. Знаех, че ще дойде както казах той просто не можеше да ми отказва както и аз на него..
-Истината е, че не се случи нищо особено във Вегас. Обичайното няколко напивания и няколко нощи с непознати. - преди не бях такава, но родителите ми ме превърнаха в това, което съм.сега просто живеех ден за ден и не мислех за бъдещето. Крис дори не се учуди от това, което му казах, може би , защото беше свикнал. Той беше от онези момчета, чиято компания предпочитах пред тази на приятелките ми.
-Пък и какво интересно можеше да се случи. Поредният град, поредният хотел, поредните момчета. Това е... - леко се усмихнах. Понякога ми беше доста трудно да говоря за това, но не трябваше да показвам слабост не и сега. Сега просто исках да се забавлявам и да си прекарам добре преди да ме пратят пак някъде. Всъщност заради тези пътешествия едва завърших годината, но това е друго. Докато вървяхме спрях и застанах пред Крис.
-Та какво ще правим сега ? - засмях се, защото това да се разхождаме ми беше омръзнало. А той много добре знаеше, че нещата ми омръзват доста бързо.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Разбира се, обичайната Кая. Всъщност след като беше видяла толкова много места и толкова много неща беше доста трудно да я изненадаш с нещо, но някак си аз винаги успявах. Може би защото я познавах достатъчно добре и знаех какво обича, освен това Кая беше от по-разкрепостените момичета и това в никакъв случай не беше нещо лошо. Дори напротив, харесвах момичета, които знаят как да се забавляват без да мислят за последиците от действията си и без да съжаляват след това. Такива момичета знаеха как се живее за мига и как да изцедят всичко от живота до последната капка. За това Бруклин много често повтаряше, че Кая е моята женска версия, но тя и много често повтаряше, че тя е моята половинка, така че не можеше да й се вярва особено на глупостите.
- Типичната Кая. - засмях се клатейки глава. - Бях забравил колко бързо ти омръзват нещата. - добавих и пуснах каишката на Лекси, която беше легнала на земята очевидно уморена от голямото тичане, което беше направила днес.
Оставих си нещата на земята и вдигнах Кая на рамото си, а тя изпищя и се засмя докато тичах с нея към водата където я хвърлих. Естествено не беше дълбоко, но побързах да я изкарам на повърхността и задържах ръцете си около талията й като я дръпнах към себе си.
- Та, някой от "предните" беше ли по-добър от мен? - попитах я и повдигнах вежда като по устните ми се изписа леко арогантна усмивка.
Често й задавах този въпрос и почти никога не очаквах сериозен отговор от нея, просто трябваше да я попитам и рано или късно тя беше наясно, че ще й го задам - беше си неизбежно.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Докато се усетя цялата бях мокра, а той се усмихваше. Добре, това трябваше да го предвидя... Просто трябваше. Въпреки, че бях дошла на плаж влизането във водата не влизаше в плановете ми.Крис ме издърпа от водата и обви ръцете си около талията ми и отново последва онзи въпрос.
- Та, някой от "предните" беше ли по-добър от мен? - засмях се леко и обвих ръцете си около врата му след това се приближих още малко. Понякога имах чувството, че ревнува или просто го прави за да ме дразни, а може би причината беше съвсем различна.Първоначално повечето ми приятелки си мислеха, че имам връзка с него, но след дълги обяснения разбраха, че това всъщност не е така и сме само много добри приятели ама много, много добри приятели въпреки, че се познавахме само от около година и половина.. Доближих се до ухото му и прошепнах.
-Миличък знаеш, че няма по-добър от теб. - леко се усмихнах и се изплъзнах от ръцете му. За секунда вече бях зад него и го плисках със вода.
-Знаеш, че няма да ти се размине нали, а и кучето ти отново се опитва да събаря хора по плажа . - смехът ми определено се чуваше по целия плаж, но това в момента въобще не ме интересуваше. Обичах да се забавлявам, а и хората никога не са ме спирали да го правя така, че и сега нямаше да го направят.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Точно в момента това, че Лекси дразнеше някой на плажа беше далеч от това, което ме интересуваше и, което ми се въртеше в главата. Разбира се, бях мъж, можеше ли някой изобщо да ме вини за това, което си мислех или това, което исках. Естествено бях и наясно, че Кая много добре знае какво ми се върти в главата и въпреки това щеше да ме дразни и закача както се случваше всеки път и както вече трябваше да съм свикнал, че се случват нещата, но просто не можех да го приема - какво да се прави.
Обърнах се към нея, а тя се опита да избяга, което във водата беше излишно, тъй като беше наясно, че съм отличен плувец и само напразно си хабеше силите да бяга нанякъде. Хванах я отново през талията и я вдигнах във въздуха, та тя се хвана с ръце за раменете ми.
- Нали знаеш какво става като се закачаш с мен? - попитах я и повдигнах вежда, а след това с лекота я хвърлих по-навътре във водата и преди тя сама да я е изтласкала на повърхността отново аз я изкарах за да не поемам излишни рискове. Не, че Кая не беше доста добра плувкиня, но все пак не исках да рискувам случайно да се нагълта с вода и вината да падне върху мен, пък и не си струваше да я изгубя.
- Добре, добре. Примирие? - засмях се когато отново беше започнала да ме пръска, а аз се бях завъртял с гръб към нея.
Когато усетих, че е спряла се обърнах към нея и хванах ръката й за да я дръпна отново към себе си.
- Знаеш ли на кого много му липсваше? - попитах като се усмихнах леко. - На Бруклин. Преди няколко дни ме попита няма ли да се връщаш, та ако искаш може да отидем у нас, тя в момента си е там.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Добре, нямаше смисъл да се боря с него беше къде, къде по-силен от мен. Отново ме хвърли във водата. И този път ме издърпа преди даже да съм направила някакво усилие да изляза на повърхността. Понякога имах чувството, че го е страх или може би, беше прекалено загрижен не знам... Толкова добре го познавах, че понякога си мислех, че чак знаех какво си мисли той в абсолютно всеки един момент.
- Знаеш ли на кого много му липсваше? - попита той и след това спомена името на сестра си и това да отидем във тях , която пък не бях виждала от много ама много отдавна. Засмях се, защото едва ли това беше причината да ме покани, но го познавах прекалено добре.
-Крис. - обвих ръце отново около врата му. - Сигурен ли си, че липсвам на сестра ти или по-скоро на теб ? - попитах аз и се усмихнах леко и закачливо. Преди да дочакам отговора му вече го бях задърпала към пясъка. За секунди бяхме там и вече събирах багажа, който пък беше толкова разхвърлян, че за момент си помислих, че няма да открия всичко, което бях донесла. Не, че бях дошла с цял сак, но все пак да си загубиш телефона на плажа примерно не е много интересно. След няколко минути вече бях готова.
-Та хайде да отидем да видим Бруклин. Тръгваме ли ? - попитах аз и се обърнах за секунда за да мога да се засмея отново.

Брой мнения : 25 Join date : 18.06.2011

Добре де, признавах, че ми липсваше докато я нямаше, в интерес на истината освен Елена, нямаше друг човек, с който да ми е толкова приятно да си прекарвам времето, а Елена я познавах от години, докато Кая само от година и нещо и определено беше интересно как се беше получила силната връзка помежду ни. Друг факт обаче беше, че Бруклин наистина я беше споменала преди известно време и наистина й липсваше, така че си имах идеалното оправдание, което нямаше време да споделя тъй като изведнъж Кая се разбърза.
- С това бързане, ще реша, че аз съм ти липсвал повече отколкото си признаваш. - казах й и се засмях, а тя направи една леко нацупена гримаса, която я правеше много сладка.
Извиках Лекси и отново й сложих каишката, а след това с Кая се насочихме към паркинга близо до плажа където бях паркирал стария раздрънкан Шевролет от 64, който разбира се беше със свален гюрук. Качих Лекси на задната седалката и отворих вратата на Кия за да се качи, а тя ме погледна за секунда преди да го направи.
Знаех какво означаваше този поглед и извъртях очи пуфтейки.
- Оправих я, честно. - казах й като вдигнах ръце във въздуха сякаш й казвах, че се предавам. - Отне ми доста време и средства, но я ремонтирах и те оверявам, че ще ни закара до вкъщи цели. - добавих и кимнах няколко пъти.
Откакто с Кия и Шевролета имахме едно лошо преживяване, русокоската не искаше да се качи в нея, но в момента колата вървеше по-добре и от чисто ново BMW последен модел.

Брой мнения : 117 Join date : 18.06.2011

Когато видях колата на паркинга ми идваше да... Имах лоши спомени от тази кола, а и последният път когато се качих в нея Крис едва ме закара,а и да не пропусна това, че за малко не катастрофирахме. Пък и все още имам белег от нея на ръката.Май този път трябваше да му се доверя пък и апартамента му бе доста надалеч и идеята да вървим до там в момента ми се струваше като един дълъг кошмар.Явно щях да изтърпя още едно возене в нея. Пък и изглеждаше доста по-добре от преди и определено цвета и беше променен и ги нямаше онези драскотини по вратите, но за няколко от тях бях виновна аз, защото му се бях ядосала и надрасках колата му. Цяло щастие беше, че не ми се разсърди въпреки, че той си беше виновен.
-Да се надявам, че ще пристигнем цели. - засмях се и сложих нещата си на задната седалка след това си сложих и колана.Попринцип не обичах да слагам колани, но тук беше наложително.Все пак бях точно в тази кола и трябваше да взема някакви мерки за безопасност. Е имах доверие на Крис, но това е друго.
-Добре тръгвай преди да съм размислила. - засмях се и се облегнах назад. След секунди той запали колата, която издаде доста странен звук и тръгнахме към апартамента.

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 8:31 am

Днес станах рано,ярките слънчеви лъчи огряха леглото ми.Нямаше как да не се събудя.
Нямах никаква работа,за това исках да разпусна малко.
Сетих се за любимото ми място - плажа.
Облякох се с някаква тениска и дънки набързо и излязох от вкъщи.
След няколко минути вече усещах морският бриз.А джапанките ми се напълниха с пясък,нормално.
Нямаше толкова много хора,чак се учудих.По това време по принцип има доста.
Седнах на една от скалите и се загледах във вълните...

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 9:12 am

Времето беше чудесно,затова още като станах си казах,че ще отида на плажа да поплувам малко.Дълго време се чудех дали да отида с тениска или без.Но накрая реших да сложа една тениска за всеки случай.
Излязох от нас усмихнат до уши,като си тананиках тихичко една хубава лятна песен.
Обичах лятото - плаж,момичета,флиртове.Надявах се днес да успея да пофлиртувам малко.И докато се усетя,вече бях при плажа.
Огледах се.Нямаше много хора,което беше малко стряскащо.Както и да е.Реших да не мисля за останалите,а за себе си и това,как щях да си прекарам добре днес.Изведнъж погледа ми попадна на едно много сладко момиче,което беше седнало на едната от скалите.
За съжаление тя не гледаше към мен.Седнах на пясъка и се загледах във морето.

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 9:20 am

Седях на скалите и си припомнях разни неща.
Огледах хората на плажа.Изведнъж погледа ми спря върху някакво супер сладко момче.Ами сега?
Станах от скалата и реших да се поразходя по плажната ивица.
Нарочно минах покрай него,за да ме забележи.
Седнах на пясъка малко по-близо до него.
- Здравей. - казах малко притеснително и несигурно.

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 9:26 am

Да си призная,тя беше наистина много хубава.
Помислих си,че ще си отиде,когато стана от скалата,но напротив тя реши да седне на пясъка.
-Здрасти. - усмихнах `и се и погледнах към нея,след което светкавично изместих погледа си.
Чудех се как да започна някакъв разговор.В момента не ми изникваше нищо в главата.Позволих си отново да погледна към нея.
-Дали имаме някой общ приятел,който да ни запознае. - усмихнах `и се с чаровната си усмивка,която почти всеки път ми беше в полза,когато се опитвах да свалям някое момиче.
Приближих се малко към нея и подадох дясната си ръка,представяйки се:
-Аз съм Алекс!

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 9:30 am

Момчето ме поздрави и ме погледна.
-Дали имаме някой общ приятел,който да ни запознае. - усмихна се той чаровно.
Аз се засмях леко и казах:
-Ами не знам.. - изчервих се.
-Аз съм Алекс! - представи се той и се здрависахме.
-А аз съм Никол. - а усмивката не мърдаше от лицето ми.
-Е,какво правиш тук,Алекс? - погледнах го,а после и морето.

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 9:49 am

Погледнах към момичето.
-Приятно ми е Никол. - усмихнах `и се.Ръката `и беше много нежна.
Тя ме попита какво правя тук.Усмихнах `и се,след което се загледах в морето.
-Дойдох да се порадвам на хубавото време,ами ти? - отговорих `и и на свой ред я попитах същото.
Седях на пясъка известно време,но накрая не издържах да гледам морето и реших,че е крайно време да вляза.
Изправих се и свалих тениската си,като я оставих на пясъка и тръгнах към морето.Водата беше много приятна.
Започнах бавно да плувам.

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 10:21 am

-Дойдох да се порадвам на хубавото време,ами ти? - попита ме Алекс.
-Ами и аз като теб. - засмях се.
След няколко минути той си свали тениската.Явно искаше да плува.Тялото му беше много добре оформено и мускулесто.
Дори не осъзнах,че го гледам.Стана ми неловко и отклоних погледа си.
Той влезе във водата.Аз останах сама на сушата.Да си призная и на мен много ми се плуваше.А и обожавах да плувам.За това и аз си свалих дрехите,нищо че останах само по бельо.Не ми пукаше особено.И влязох в морето.
Водата беше доста приятна и топла.
Огледах се за Алекс и заплувах към него.

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 10:43 am

Видях,че тя се приближава към мен.Започнах да я оглеждам.Тя имаше страхотно тяло.Усмихнах се и отместих погледа си,защото не исках да ме види,че я гледам.
Тя се приближи още малко,изчаках я да дойде по - близо и започнах леко да я пръскам.
-Е,Никол не ми каза от тук ли си? - попитах я и съвсем несъзнателно `и намигнах.Изчервих се лекичко,затова се потопих под вода,докато не спра да се изчервявам.
Показах се бавно на повърхността и зачаках отговора `и.

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 10:51 am

Когато се приближих,Алекс започна да ме пръска,и аз започнах леко да го пръскам.
-Е,Никол не ми каза от тук ли си? - попита ме той и ми намигна.
Усмивката ми стана още по-широка.
-Да,от тук съм.Ти? - попитах го,като го изчаках да се покаже на повърхността.
С момчето ми беше забавно,можеше да се говори с него.Имаше чувство за хумор,това ми харесваше.

Заглавие: Re: Плажa Вто Юни 21, 2011 10:58 am

-Ами и аз съм роден в Ню Йорк,но много пътувам.Мога спокойно да кажа,че съм обиколил целия свят и съм се видял с много хора. - погледнах я.Явно пак започвах да говоря много.
Попринцип не говорех толкова много,но когато около мен имаше толкова сладко момиче,нямаше как да не започна да приказвам безразборно.Започнах отново да я пръскам и да се смея.
След малко се уморих и излязох от морето.Легнах на пясъка,но не си облякох тениската,защото нямаше никакъв смисъл от нея.
Сложих ръцете си на корема.Бях целия мокър,затова сега щях малко да се изсуша,пък след малко може би пак щях да вляза във водата.